Отдавна не бях хващала книга на Кинг в ръка. Бяха се събрали няколко на рафта, чакащи да им отделя малко време. Но така и не посягах към тях, като че бях забравила какво е да четеш Кинг.  Има автори, които обичам, които в моите очи нямат слаба книга. Някои са по-интригуващи от други. Но рядко се случва да имам любима книга от автор, когото обичам да чета. като цяло не харесвам тази теория с любимите неща.  Но ето че в ума ми се открои ясно една книга на Кинг. "Мъртвата зона". Далеч не е първата, която прочетох от него, нито последната. Една от многото.  Когато я прочетох, разбрах че не мога да я сравя с никой друг негов труд. Да, в Кинг стил, но някак беше много различна. Въображението ми не е рисувало толкова дори, когато четях "То" или "Кристин". Тя беше Книгата на Кинг. До днес. Денят, в който прочетох "Дългата разходка". Сега книгите станаха две. Наистина не очаквах да ме жегне така, да изиграе такива живи и ярки картини пред очите ми и във въображението ми. Черният асфалт, тъмната нощ, студеният вятър, който обречено вее ризата на Макврайс. Безжизнената крачка. Момчетата, които оживяват като призраци в нощта, вдигайки и спускайки краката си. Крачка след крачка.  Не мисля, че дори мога да оставя свястно описание на вкусът, който оставя тази книга след себе си.  Половин час се взирах пред рафта с непрочетените книги, посягах към някоя и се отдръпвах. В крайна сметка Кинг надделя с "Понякога те се завръщат". Но просто не е същото.