Нека да ти кажа няколко думи за тъгата.  Няма нищо красиво в тъгата. Няма нищо красиво в подпухналите от плача очи.   Няма нищо красиво в зачервените и изсъхнали от солта в сълзите устни.   Няма нищо красиво в сухите хрипове, докато се давиш за глътка въздух.   Няма нищо красиво в тихата тъга. Виждал ли си реещия се през прозореца празен поглед на тъжния човек? Това не е тъга, безразличие е.  Виждал ли си как по бузите му безмълвно се стичат сълзи? Не хрипа, не хълца, не издава звук, ни емоция. А малките вадички се събират на капки под брадичката му или на носа, зависи колко го е накарал животът да сведе глава.  Виждал ли си необузданата от гняв тъга? Виждал ли си как се опитват да издерат с пръсти червените си от плач очи? Как хапят до кръв пръстите си, свити в дланта на юмрук?  Виждал ли си как забива юмрук в стената, оставяйки кървата следа на кокалчетата си там, за да напомня винаги за този миг. А после се свлича като парцал на земята...победен от безсилие.  Казвам ти, нищо красиво няма в тъгата.   Няма нищо красиво в кошмарите, когато се будиш облян в пот със залепнал за гърба ти чаршаф.   Няма нищо красиво в капана на безпътието, в тежестта на света през нощта.   Разбери. Не може нещо, което наранява душата ти, да е красиво.