Постинг
02.08.2010 16:06 -
Сянка
Войници на реда.
Роднини на труда.
Служители на страха.
Работници на ужаса.
Къде остана живота ти,
изгубен в сивотата на деня.
Мисълта заспива
в уморените клепки на нощта.
Бягаш, за да продължиш
безсмислен делник на сивота.
Заспиваш, за да забравиш
тъгата на черната си душа.
Електричество във вените.
Камък е душата ти.
Очите ти стена изграждат
между теб и света.
Пространство самотно,
време - безцелно.
Лампите гаснат, шумът утихва.
Умът копнее тишина, а душата крещи.
Сянка, сянка вече си Ти.
Роднини на труда.
Служители на страха.
Работници на ужаса.
Къде остана живота ти,
изгубен в сивотата на деня.
Мисълта заспива
в уморените клепки на нощта.
Бягаш, за да продължиш
безсмислен делник на сивота.
Заспиваш, за да забравиш
тъгата на черната си душа.
Електричество във вените.
Камък е душата ти.
Очите ти стена изграждат
между теб и света.
Пространство самотно,
време - безцелно.
Лампите гаснат, шумът утихва.
Умът копнее тишина, а душата крещи.
Сянка, сянка вече си Ти.