Искам нещата да са прости. Искам, когато се взра в себе си и всичко да е подредено и спокойно. И като че ли за известно време бях успяла да го постигна. Бях се докопала до онази така жадувана хармония и мир. Мислите ми бяха спокойни, нарушавани понякога от ежедневните сплетни и грижи, но все пак мирни и тихи. Сега всичко в мен крещи. Един зов се преплита с друг.
Знаеш ли, имам нужда да поговоря с теб. От години вече нито знам къде си, как си, жив ли си изобщо и това най-много ме плаши. Но все се успокоявам, че просто не успяваме да се засечем или че си забравил или друго..
Спомням си преди, колкото и объркано да беше съзнанието ми, каквито и вътрешни борби да съм водила, каквито и викове да са кънтели в ушите ми, един разговор с теб ми беше достатъчен, за да се почувствам спокойна, за да погледна трезво на ситуацията. Въпреки че си човек, от когото повечето хора треперят, груб, студен..., за мен ти винаги ще останеш пристан на спокойствие и топлина.
Знаеш ли, там на многоточието щях да напиша "лош". Ако не те познавах, а знаех само факти от живота ти, това щях да мисля за теб, че си лош човек. Но колко гъвкаво и трудно да се каже е всъщност. Ти не си лош. Груб си, прям си, директен си, правиш лоши неща, но въпреки това... не си лош. Справедлив си, имаш чест, знаеш какво е уважение, знаеш какво е защита. Знаеш кое е правилно и кое не, макар че.. е, виждаш, трудно е да се каже, кое е правилно всъщност.
Наистина ми липсваш. И си ми обещал нещо, а ти изпълняваш обещанията си.
Знаеш ли, и това научих от теб. Колко е важно да изпълняваш обещанията си, да държиш на думата си. Макар че никога не си ме учил. Но ясно помня онова чувство, което ме обзема, когато ти изпълниш някое свое обещание към мен. И осъзнавам важността на думите си. Не се кълна, за каквото и да е. Не се хващам на бас, дори да знам, че съм права и няма шанс да загубя. И спазвам обещанията си. Сега си мисля, че трябваше да те накарам да ми обещаеш друго, но не знам, дали няма да бъда лакома. Но някак си, тази мисъл, знанието, че изпълняваш винаги обещанията си, ми дава надежда, че си..че те има.
Не бива да разчитам толкова много на теб. Сега ми е малко трудно, но ще видиш ще се усмихна скоро пак на слънцето, защото аз съм хлапе, а "всички хлапета са щастливи".
...тази песен е една от любимите ти. Все още я слушам и няма да спра...