Сгушила съм се на задната седалка на колата, топлината от парното ме удря в лицето и ме унася. Избърсвам с длан замъгленото стъкло и пред погледа ми се открива чудна гледка. Клоните са натежали от сняг, дори стволовете уютно са се загърнали в снежна мантия. а склоновете като намазани с глазура лъжливо ме примамват да прокарам пръст по пухкавия сняг, като в купа със сметана.
Багажите постоянно се разместват, но ми омръзна да ги подпирам и оправям, да се свличат. Сгушила съм се уютно в палтото и бавно се унасям в мисли, а после и в сладка дрямка. Отпред говорят нещо, но... дори не обръщам внимание, чувам само някъде в далечината музиката от диска, който аз съм записвала.
Унасям се и се опитвам да пропъдя всички тегави мисли от ума си. Обичам уюта на зимата, спокойствието и лекотата на снега. Той не бърза за никъде, пада бавно и изпълва въздуха с бели пухчета, погалва бузите, носа, клепачите ти и се разтапя след едно докосване с теб. Поглъща те в магията си и те отнася отвъд времето.
Унесла съм се. А снега вали, вали, вали...