Поредната глобална чистка на пощата. Пак са ме хванали дяволите -трия писма, трия папки, трия спомени, трия хора. Не ми трябват разни трупчета в гардероба, които само да заемат място. Този път стигнах по-далеч, до крайните страници. И с малко тъга осъзнавам, че преди съм била много по-социална и ми е пукало много по-малко. При все че сега друго си мисля. Или не. По-скоро съм била много по-изпълнена с надежда и оптимизъм, по-смела. Сега все по-смело удрям печата "НЕ" на неща, които още не са се изнизали като мисъл от ума ми. Просто защото знам какъв ще е крайният резултат. Опит или глупост е това, не съм сигурна. Вероятно и от двете по мъничко. Губя ли по нещо или си улеснявам живота? Все едно. Паметта ми е слаба, защо да пазя архиви. Така или иначе всичко е преходно. Като ги пазя до гроб та какво, ще си ги отнеса на оня свят ли?

Не че не разбрах, но можеше да напишеш повече по въпроса защо ;P