Станала съм прекалено сива..черна, бяла. Еднотипна. Сякаш, за да мога по-лесно да се нагаждам към многообразието на света около мен. Пак този скапан практицизъм.
Затрих своя цвят, за да мога по-лесно да се комбинирам. Колко по-лесно е да бъдеш бял или черен. С всичко се напасва.
По-страшното е, че освен своя цвят, загубих и останалите цветове. Само черно, бяло, и сиво ми останаха. А с тях дга не можеш сътвори.
Имам нужда от малко жълто, от малко лила, малки точки от червено и синьо на райета. Искам пак да мога да рисувам дъга и това да ме прави щастлива.
Тъжно е, когато нямаш цветове. Толкова си сив, толкова си се напаснал с пейзажа, че си станал като част от него - незабележим. Г-н Никой.