"Да обичаш е също като да пееш, но няма песен без край."

Но всъщност няма значение, дали песента има край. Няма значение и кога ще настъпи. Важното е да вярваш в песента, в безкрайните й възможности, в хоризонтите, които може да разкрие пред теб, в силата й да докосва сърцето и ума.
Колкото повече заложиш на песента, колкото повече вложиш от себе си в нея, толкова по-красива е тя. Не може да искаш нещо истинско, без да му дадеш себе си, докато сам не го откриеш и пресътвориш, докато не оставиш своя белег върху него, докато не му дадеш душата си.
Виждаш ли, ...песента.
Истинската песен...
Може би си спомняш онази стази история за птичката, която цял живот търсела остър шип. Когато го намерила, тя запяла..единствената песен в живота й. Един единствен път, но достатъчен, за да накара всички същества по света да спрат  и да слушат тази песен. Песен, която докосва сърцата на всички. И колкото повече се разнасяла песента й, толкова по-дълбоко се забивал трънът в гърдите и малкото й сърце, докато то не спряло да бие, заедно със затихването на песента й.

Песен, която в своите единствени мигове на съществувание е толкова истинска, силна, стойностна и красива, че може да се изравни с безкрайността и да я обезсмисли.