Дните си минават по един или друг начин. Нижат се един по един, кога бавно, кога бързо, ама все не както ни се иска. Все се недоволни от нещо: "Хайде по-бързо да идва...., че да ми се маха от главата", а после "Ейй, хич не ги усетих тея ...

nanoset.bulboard.com/vt80.html
Тези дни попаднах на това. Нов тракер...поредния след затварянето на Наносет.
Разгледах го, разгледах и форумът им (доста беден все още откъм потребители най-вече). Точно там и попаднах на този пост и ме заин...

Какво имат хората? Какво им остана? Къща, кола, земя, вили, пари, работа, висок социален статус...нищо, вятър работа. С едните пари живее ли се?
На хората им останаха другите хора. Сам не може и не трябва.
Може би, докато сме млади и зает...

            Клоунът не е просто онзи палячо облечен в широки, шарени дрехи, със смешния червен нос, изрисуваното бяло лице и оранжевата перука, който малките деца чакат с нетърпение, когато отидат на цирк. Не! Той е онзи човек който ти е...

И ето пак си сърдит. Но какво да направя, предупредих те. Казах ти, че ще те заболи. Но ти не слушаш. Ама, разбира се, че как! Но аз вече мога да мълча. Така че сърди се,  сърди се завинаги. Няма да ми липсваш. И това ти го казах, просто...

Какво очакваш от мен ?! След всичко, което се случи, нещата пак да бъдат същите...Да, бе, сигурно!
Тогава бяхме други и двамата. Бяхме малки, бяхме чисти, бяхме свежа мисъл и игра. Всеки мислеше, че каквото хвърчи се яде, можехме от нещо ...

Не знам защо грубостта и директността се приемат за лошо нещо. Всъщност вече не ме и интересува как го приемат другите. Истината е, че така е правилно, освен че е по-лесно.
Един близък казваше така „Когато имаш да съобщаваш нещо т...

Трябва да си обичал в тоя живот
и да си мразил,
Трябва да си се борил

Войници на реда.
Роднини на труда.
Служители на страха.

Колко срещи и раздели, колко загубени дни, колко стари познати ще останат там назад! Колко пъти ще се обърнем назад и ще си спомним за тях. Ще ни свива стомаха, ще бие сърцето, ще преглъщаме тежко, сълзи ще се ронят и усмивки ще грейват....

Съжалявам!
Тоя живот не е лесен, никога не е бил и няма и да стане. Той е ежедневно блъскане, от което не винаги оставаш удовлетворен. Той е тъга и самота, непрекъснати проблеми и тегоби. И ти не можеш да се справиш с тях, защото не си ...

"Нека ме вали дъжда, хлапе,
не съм от пясък."
Потупваше с тежката си ръка главата ми