Дните ми пак са спокойни. По-спокойни отколкото бих могла и да се надявам. И това пак малко ме плаши.
Всъщност какво значи "спокойни". В работата е лудница, грижите не намалят, разходите и глупостите също, имам куп неща, за които трябва ...

Буря. Силна, помитаща, безмилостна. Дъждът шиба неумолимо по прозорците ми, като че иска да ги отнесе с грохот и да нахлуе в дома ми. Излизам да изпуша цигара на терасата, където шумът от бурята е толкова силен, че заглушава мислите ми. ...

Всеки мери със собственото си мерило.  И макар всички да казваме, че спазваме общоприетия стандарт... моето кило и това на другите всъщност не тежат еднакво.
Моите везни имат различни критерии за категорията "килограм". И разбира се, все...

Пак ме обгръща онази сладка носталгия по отдавна отминали дни. Главата ми се бунтува срещу събралата се умора, а и малко срещу снощното вино. Нищо, кафето ще успокои бунта.
Какво ли щеше да кажеш, ако чуеше за виното: "Много си малка, да...

Както обикновено...
Големите шамари идват, когато най-малко ги очакваш. Таман си се измъкнал от една тиня, стъпил си твърда почва и се каниш да направиш първата си крачка, за да прецениш колко сила ти е останала след тия плаващи пясъци. ...

Толкова неща се бяха променили от последния път. Оглеждаше новите сгради - на мястото на сладкарницата сега имаше бар, старата книжарница, от която винаги си купуваше книги като малка, сега беше магазин за месо. Вместо това пред него бях...

Поредният ден потъва като котва в морето - плавно и стремглаво надолу. Потъмнява пред очите ми, няма и помен от сутрешната наслада.
Трябва да съм непукист, за да бъде всичко наред. Не мога. Не искам! Не искам да съм такава. Не искам да с...

Знам какво искам да постигна, но не съм сигурна, дали съм готова да платя пълната му цена. Дали ще струва, ако платя до цент. Дали ще мога да му се насладя. Не знам, докъде ще ми стигнат силите, нито докъде ще ми позволят да отида. Толко...

Потъвам в мъглата на Балкана, толкова нищожна и ситна. Глупави, злободневни мисли тормозят ума ми. Гоня ги. Унасям се. А сегът усилва виръха си навън. Не искам пътуването да свършва. Не искам колата да спира. От време на време избърсвам ...

Две години откак съм тук...
Знаех, че е минало доста време, но това надхвърли очакванията ми. По ирония на съдбата съм изтървала юбилея си с един ден. Както и първия... с около година. :>
Е, не съм най-настървения, остроумен, злободневен и...

Някои неща просто ти се запечатват в ума. А после години наред те спохождат неочаквано и изплуват в ума ти в моменти, когато най-малко очакваш. Докато накрая останат като избелели фотографии в ума ти. Самотни, изолирани в някое кътче на ...

Копнея за онова вътрешно чувство на спокойствие и мир, на идилична хармония със самата себе си. Копнея за тишината на нощта, за черната, всепоглъщаща тъмнина, за лекия й полъх, за възможността отново да крача в сенките, така спокойна с л...